Жените срещу мъжете-кой кого не може да замени?

  


 В днешно време има табу да се научим да си бъдем самодостатъчни. За да станем такива са необходими много усилия и воля. По-лесно е като ти е кофти да ревнеш на рамото на гаджето или на близък приятел. Обаче всеизвестно е, че не винаги ще се появи такъв. 

В днешно време един млад силен мъж би се справил с всичко сам. Той ще си поправи бойлера, ще смени бравата, ще боядиса стените, ще пробие дупки с бормашина. Да, той ще си плати за  секс, ще си плати някой да му каже ,че го обича. А всъщност ще има хора, които да го обичат- родители, колеги, приятели . Мъжът ще учи и ще постигне успехи. Ако поиска дете ще си осинови, може даже да плати на определена майка да му го роди. След това ще плати на друга да го отгледа.

 Жената в днешно време ще се запише на курс по бойни изкуства и ще може да се защитава. Тя ще учи и ще постигне успехи. Иска ли дете ще си намери анонимна сперма ще си плати и ще има дете. Ще го отгледа и обича. Нея също ще я обичат.

 Питам се аз в този доста късен час защо ,аджеба, ни е нужно цялото това обвързване с човек от другия ( или същия ) пол? Защо да си създаваме ежедневно главоболия и терзания в безсмислени приумици на друг човек? Толкова ли можем да позволим да се обезличим? И трябвали изобщо да крещим или спорим за да изявим мнението си?!!? Аз, като млада жена , мисля че нямам тази емоционална нужда от мъж до себе си, за да успея да постигна мечтите си.

Да, ще уча от мъж (може би) . Лекарят ми ще е мъж (може би), колегите ми ще са мъже (може би) и къде ли още не ще срещам същества от противоположния пол, които ще ми помагат до известна степен и след това ще търся други, за да ми помогнат за нещо друго. Защо са ни толкова нерви ,да се занимаваме с любовни връзки, като всъщност в днешно време мъжът или жената са за едно кратна употреба?

 

 

Какво можеш да приемеш за интимно постижение? Например това че си разтворил до толкова същността и личността си,та поглеждаш с реални очи онова красиво,силно усещане за нещо величествено.То те кара на тръпнеш преди да се срещнеш с него,да изтръпваш видиш ли силуета му,да не знаеш къде се намираш след целувката му.Знаеш че всяка секунда събираща ви е скъпоценна.И всяка усмивка,закачка,докосване са изпълнени с толкова положителна енергия,та не можеш да разбереш презареден или изтощен си след такова изживяване.И ето го моментът,в който знаеш че приключва за днес,сякаш не можеш да повярваш кога точно са минали тези часове заедно.ТЕ НЕ СА ТИ ДОСТАТЪЧНИ.Нито дните или месеците заедно-те просто НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ.И когато влезеш в своето пространство и затвориш входната врата,осъзнаваш колко много ти липсва съществото с което си бил до преди минута.И започваш да мислиш за него-сякаш е до теб и те чува.Започваш да броиш часовете до утрешния ден.Започва новото тръпнене в очакването на поредната доза от щастие.

Ден и нощ ти летиш,толкова си усмихнат и щастлив та хората не вярват ти ли си.И действително-не си ти.Ти не си човек в този момент,а просто подвижна форма съдържаща маса слънце и положителна енергия.Чувството не е реално и никакви думи не биха могли да го опишат.Мислите ти само и единствено обвързани с това същество,което променя същността ти.Просто за теб не съществува друга личности способна да го замени. Знаеш че ти си с него и ще го защитаваш до последни сили,ще сте отбор,сила непобедима от никой жив човек.Знаеш че няма да се откажеш от него,каквото и да става защото-той е истинкото ти щастие.Знаеш че всичко,което сте създали заедно е съвършено и е най-скъпоценното ти.Но истината е в това че нищо не би могло да прекъсне тези чувства.Нито природни бедствия,нито далечни разстояния,нито хора,нито изневери,нито лъжи,нито измами,нито престъпления,нито многото изминало време от последния ви разговори,нито дори смъртта.Абсолютно нищо! Най-страшното е че единствения начин да разбереш дали наистина си обичал е само след края.Ето колко тъжна всъщност е любовта.