
Ден и нощ ти летиш,толкова си усмихнат и щастлив та хората не вярват ти ли си.И действително-не си ти.Ти не си човек в този момент,а просто подвижна форма съдържаща маса слънце и положителна енергия.Чувството не е реално и никакви думи не биха могли да го опишат.Мислите ти само и единствено обвързани с това същество,което променя същността ти.Просто за теб не съществува друга личности способна да го замени. Знаеш че ти си с него и ще го защитаваш до последни сили,ще сте отбор,сила непобедима от никой жив човек.Знаеш че няма да се откажеш от него,каквото и да става защото-той е истинкото ти щастие.Знаеш че всичко,което сте създали заедно е съвършено и е най-скъпоценното ти.Но истината е в това че нищо не би могло да прекъсне тези чувства.Нито природни бедствия,нито далечни разстояния,нито хора,нито изневери,нито лъжи,нито измами,нито престъпления,нито многото изминало време от последния ви разговори,нито дори смъртта.Абсолютно нищо! Най-страшното е че единствения начин да разбереш дали наистина си обичал е само след края.Ето колко тъжна всъщност е любовта.