В днешно време има табу да се научим да си бъдем самодостатъчни. За да станем такива са необходими много усилия и воля. По-лесно е като ти е кофти да ревнеш на рамото на гаджето или на близък приятел. Обаче всеизвестно е, че не винаги ще се появи такъв.
В днешно време един млад силен мъж би се справил с всичко сам. Той ще си поправи бойлера, ще смени бравата, ще боядиса стените, ще пробие дупки с бормашина. Да, той ще си плати за секс, ще си плати някой да му каже ,че го обича. А всъщност ще има хора, които да го обичат- родители, колеги, приятели . Мъжът ще учи и ще постигне успехи. Ако поиска дете ще си осинови, може даже да плати на определена майка да му го роди. След това ще плати на друга да го отгледа.
Жената в днешно време ще се запише на курс по бойни изкуства и ще може да се защитава. Тя ще учи и ще постигне успехи. Иска ли дете ще си намери анонимна сперма ще си плати и ще има дете. Ще го отгледа и обича. Нея също ще я обичат. Питам се аз в този доста късен час защо ,аджеба, ни е нужно цялото това обвързване с човек от другия ( или същия ) пол? Защо да си създаваме ежедневно главоболия и терзания в безсмислени приумици на друг човек? Толкова ли можем да позволим да се обезличим? И трябвали изобщо да крещим или спорим за да изявим мнението си?!!? Аз, като млада жена , мисля че нямам тази емоционална нужда от мъж до себе си, за да успея да постигна мечтите си.
Да, ще уча от мъж (може би) . Лекарят ми ще е мъж (може би), колегите ми ще са мъже (може би) и къде ли още не ще срещам същества от противоположния пол, които ще ми помагат до известна степен и след това ще търся други, за да ми помогнат за нещо друго. Защо са ни толкова нерви ,да се занимаваме с любовни връзки, като всъщност в днешно време мъжът или жената са за едно кратна употреба?
